В световен мащаб (и България) тревожните и депресивните състояния са с най-голямо разпространение, следвани от алкохолна зависимост, наркозависимост, биполярно афективно разстройство и шизофрения. На територията на Европа тревожните разстройства засягат близо 25 милиона души, което се равнява на 5.4% от населението.
Според статистическите данни, жените са двойно по-предразположени към развиване на паническо разстройство и генерализирано тревожно разстройство. Социалната фобия, специфичните фобии и обсесивно-компулсивното разстройство се срещат с еднаква честота и при двата пола, а посттравматичното стресово разстройство 5 пъти по-често при жените.
При голяма част от клиентите, страдащи от тревожни разстройства, се отчита и депресивна симптоматика.

Какво представлява тревожността и как да я разпознаем?

Тревожността, страха и притеснението са естествени и адаптивни реакции на организма към променящите се условия, но ако тревожността достигне патологични размери, се нарушава функционирането, способността за адаптация и качеството на живот рязко се влошава. В дългосрочен план, наличието на тревожно разстройство увеличава риска от поява на депресивна симптоматика и зависимости.

В контекста на тревожните състояния следва да бъде направено разграничението между тревога и страх. Страхът е насочен към конкретен външен обект или ситуация. Тревожността не е насочена към конкретен обект. Лицето, което изпитва тревожност не може да конкретизира към какво е насочена и по отношение на какво. За разлика от страха, фокусът на тревожността е повече вътрешен, отколкото външен, и същевременно неидентифициран. Тревожността е поведенческа, физиологична и психологична реакция. При изпитване на тревожност, на физиологично ниво се наблюдават телесни смущения, като ускорен пулс, мускулно напрежение, спазми, треперене, гадене, повръщане, сухота в устата, повишено потене, чести позиви за уриниране и др. На поведенческо ниво, тревожността намалява или напълно ограничава способността за действие, за себеизява и за преодоляване на ситуации, които човек определя като предизвикателни, което често води до избягващо поведение (избягване на места, ситуации, дейности или хора). Психологическите аспекти на тревожността са поява на опасение и безпокойство. В крайна степен, психологическите аспекти могат да бъдат дереализация и деперсонализация, страх от смърт или полудяване.

• Тревожните състояния се характеризират с преобладаващо усещане за страх и постоянно безпокойство, възникващи в ситуации, които НЕ представляват реална заплаха за живота или здравето на човек;
• Тревогата е съпътствана от физиологични реакции на тялото. Такива могат да бъдат: сърцебиене, задушаване, прималяване, прилошаване, стомашни оплаквания, мускулни болки, изпотяване, усещане за топли и студени вълни, често главоболие, умора и др.

• Притеснението често е свързано със страх от смъртта, страх от загуба на контрол или от полудяване.

• Ако има ситуация, която буди тревога, човек обикновено започва да я избягва и дори мисълта за страховата ситуация поражда предварителна тревожност, което само по себе си засилва тревожността.

• Тревожността, страха и притеснението са естествени и адаптивни реакции на организма към променящи се условия, но ако тревожността достигне патологични размери, се нарушава функционирането, способността за адаптация и качеството на живот рязко се влошава. В дългосрочен план, наличието на тревожно разстройство значително увеличава риска от поява на други психични разстройства, такива могат да бъдат от спектъра на депресивните състояния, както и зависимости.

• Паническото разстройство, социалната фобия, агорафобията, специфичните фобии и генерализираното тревожно разстройство са тревожни р-ра. (в следващите публикации ще разгледам всяко от изброените разстройства).

Кои са най-често срещаните причини за поява на тревожно състояние?

• продължително действие на кумулативния (трупащ се във времето) стрес;
• житейски ситуации, които надхвърлят капацитета за справяне;
• бързопроменящата се среда и трудността на човек да се адаптира към нея – нововъведения в технологиите, социалните правила, норми и изисквания, промяната на местоположението, забързан начин на живот;
• някои личности са по-лесно податливи на стрес от други, това се дължи на индивидуалната устойчивост на стрес;
• социалната среда изисква бързо приспособяване, което покачва нивата на стрес;
• несигурност по отношение на бъдещето и материалната подсигуреност;
• пренаселеност в големите градове и неравенство в доходите.

  Особено забележима в Западните общества е липсата на ясни културни ценности, които да бъдат съгласувани и външно утвърдени от обществото. Същевременно различни политически партии, религиозни движения, медии, информационни канали и социални платформи се опитват да наложат несъвместими и дори противоречащи си идеологии. Тези фактори на свои ред влияят негативно на сигурността, стабилността, устойчивостта, и предвидимостта в живота на човек. Поражда се усещане за обърканост, неяснота по отношение на множество въпроси, а понижената способност за справяне с бързопроменящата се среда води до покачване на нивата на стрес.
  Поддържането на високи нива на стрес за дълъг период от време довежда индивида до състояние на постоянна физиологична възбуда с последващо изчерпване, което от своя страна – до покачване на тревожността и по-голямото разпространение на тревожните разстройства.

За преодоляване на тревожно разстройство би следвало психотерапевтичната намеса да бъде насочена към понижаване на физиологичната реактивност, премахване на отбягващото поведение и промяна на субективните интерпретации, които поддържат състоянието на притеснение. Хипнотерапията като терапевтичен метод съдържа в себе си похвати, които обхващат и трите компонента за повлияване и лечение на тревожни разстройства. Точно заради това бива особено ефикасен метод при работа с повишени нива на тревога, тревожни разстройства, страхове и фобии.

Тук споделям статия, в която предлагам някои бързи техники за снемане/овладяване на тревожността.