Лечението чрез хипноза се нарича хипнотерапия.

Хипнотерапията може да бъде използвана като основен психотерапевтичен метод, и като допълваща терапевтична техника. Хипнозата е състояние, близко до съня и почивката, което отпуска ума и тялото, без същевременно да бъде сън. Поради самото естество на хипнозата – на трансово състояние, релаксация, бива предпочитан и често използван метод, защото повлиява бързо и ефикасно тревожните състояния.

Хипнотерапията повлиява и лекува успешно редица състояния, като психосоматични разстройства, депресии, тревожни разстройства, страхове, фобии, панически атаки, нарушения в съня, хранителни разстройства, емоционални и психически травми, ниска самооценка, контрол над теглото, повлияване върху негативни емоции, полови дисфункции, вредни навици, зависимости (цигари, хазарт, марихуана, алкохол, пристрастяване към компютърни игри). Хипнотерапията намира приложение при работа със спортисти за повишаване на спортните постижения, както и понижаване на хронична болка от травми и контузии.

В България първоначално хипнозата бива използвана основно в медицината (50-те години на миналия век) за извършване на безболезнени операции на пациенти под хипноза. В днешно време методът продължава да се използва в медицината за операции на лица, алергични към анестетици, но основно приложение намира в психотерапията.

Хипнотерапията може да бъде използвана, както като метод, ориентиран към симптома/проблема/, така и като метод, насочен към откриване и изследване на първопричината за възникване на дадено състояние.

Традиционните теории и съвременните схващания разглеждат хипнозата като „променено състояние на съзнанието“, с фокусирано внимание, наличие на рапорт (комуникация) между хипнотерапевта и клиента, състояние на повишена внушаемост на хипнотизираното лице. Съвременните схващания за хипноза, в голямата си степен са базирани на Ериксоновата хипноза, разработена от американския психиатър Милтън Ериксън (1901-1980). Те разглеждат хипнозата като недирективен метод, естествено състояние на съзнанието, което работи с ресурса на вегетативната нервна система, урегулира процесите в тялото и лекува. Подход, насочен към търсене и намиране на индивидуалния ресурс.

Хипнозата може още да бъде определена като състояние на контролиран транс, при което доминираща роля има подсъзнанието. По време на хипноза, хипнотизираното лице има достъп до своето несъзнавано, автентични преживявания, чувства и емоции.

Като трансово състояние, хипнозата наподобява съня, но въпреки това, се различава от него, и по своята същност не е сън. Тя е естествено състояние на съзнанието. Всеки ден човек спонтанно навлиза в хипноза. Примери за моменти за възникване на трансово състояние са съзерцание на природен пейзаж; слушане на монотонен, повтаряем звук; наблюдаване на повтарящо се действие и същевременно поява на дълбоко усещане за релаксация. Докато човек извършва еднообразни, монотонни дейности с фиксирано внимание, той спира да забелязва това, което се случва около него. Може да не забележи движение в стаята или да загуби представа за времето (мисли, че са минали 5 минути, а всъщност са минали 25 минути). Това са примери за спонтанно навлизане в хипноза. Тъй като хипнозата е лека, човек обикновено не обръща внимание на тези състояния.

Хипнозата има три степени на дълбочина. Може да бъде лека, средно дълбока и дълбока хипноза. Всеки навлиза толкова дълбоко в хипноза, колкото сам пожелае. Хипнозата, сама по себе си, като състояние е лечебна, тъй като по време на транс се повлияват функциите на вегетативната нервна система – пулс, кръвно налягане, моторика на стомаха и червата и др. Отчитат се промени и във физиологичните процеси: нивото на кръвната захар спада; ендокринни – нивото на различни хормони в кръвта се променя; трофични, или още обменни – настъпват промени в захарния, водния и газовия обмен; изменения на секрецията на стомашен сок, жлъчната секреция, бъбречните функции, слуховия праг, усещането за болка и прага на чувствителност, в някои случаи се наблюдава промяна в диоптъра и др.

Хипнотерапията предлага редица техники за концентриране на вниманието в определени усещания в тялото и контрола върху тях, учи клиентът на дихателни техники, с които той успява да урегулира ритъма на дишане и биене на сърцето (в контекста на тревожните състояния е от ключово значение).

Хипнозата може да бъде използвана в контекста на хипноанализата – като разравящ метод, който е ориентиран към първопричината. При хипноанализа могат да бъдат използвани някои от феномените на хипнозата, каквито са регресията във възрастта и хипермнезията (спомняне на забравени събития), свободни асоциации в хипноза, поява на образи и символи по време на хипноза и тяхното обсъждане след края на хипнотичния сеанс.